Oxytocin

Окситоцинът е 9-аминокиселинен пептиден хормон, секретиран от парвоцелуларни неврони в paraventricular и supraoptic ядра на хипоталамуса, после съхраняван в задния питуитарен дял (neurohypophysis). От там се освобождава в кръвоносната система при специфични стимули: лактация, раждане, оргазъм, социална близост. Класическата му функция (откритата първо в 1906 година) е стимулация на маточните контракции при раждане и млечен ejection при кърмене. Окситоцинът е първият идентифициран пептиден хормон и първият синтезиран изкуствено (1953, Vincent du Vigneaud, Нобелова награда). Синтетичният окситоцин (Pitocin) се използва в акушерството над 70 години. По-новата невронаука разкри значително по-широка роля. Окситоциновите рецептори се намират в amygdala (центърът на емоциите), nucleus accumbens (наградната система) и prefrontal cortex (социална преценка). Активацията намалява amygdala реактивността към заплахи, повишава доверието и емпатията, и подобрява разпознаването на емоции от лицеви изражения. Това доведе до интензивни изследвания на окситоцина за autism spectrum disorders, social anxiety и PTSD. Резултатите обаче са смесени. Phase 2 проучвания при autism (2014-2024) дават противоречиви данни, някои показват подобрение в социална реципрокност, други не различават от placebo. По-новите 2024 данни насочват към необходимост от персонализиран подход, окситоцинът работи по-добре при индивиди с ниски базови нива и подходящ social context. Прилагането обикновено е назално за централно действие (избягване на black-brain barrier), при което около 10-15% от дозата достига мозъка. Подкожно приложение работи за периферни ефекти (родилни, лактационни), но малко достига до мозъка заради BBB.