NAD+

NAD+ (Никотинамид аденин динуклеотид) не е пептид, а кофактор, който участва в стотици ензимни реакции в клетката. Молекулата съществува в две форми: NAD+ (окислена) и NADH (редуцирана), които циркулират между двете състояния при пренос на електрони в електронно-транспортната верига на митохондриите. Това е основният механизъм на ATP синтеза и съответно на клетъчната енергия. С възрастта нивата на NAD+ в тъканите спадат значително, около 50% намаляване между 30 и 60 годишна възраст в скелетните мускули, още по-драматично в мозъка. Този спад корелира с намалена митохондриална функция, повишен оксидативен стрес и увеличена клетъчна сенесцентност. Хипотезата на Sinclair (Harvard) и Verdin (Buck Institute) е, че възстановяването на NAD+ нивата може да забави възрастовите процеси. NAD+ е критичен кофактор за поне три ключови ензимни системи. Sirtuin (SIRT1-7) са деацетилази, които регулират генна експресия, ДНК репарация и метаболизъм, всички изискват NAD+. PARP ензимите (poly-ADP-ribose polymerases) репарират ДНК увреждания и също консумират NAD+. CD38 е извънклетъчен NAD+ хидролаза, повишава се с възрастта и драматично изтощава NAD+ резервите. Директното интравенозно приложение на NAD+ заобикаля проблемите с прекурсорите (NMN, николамид рибозид), които изискват ензимна обработка. Клиничните протоколи в Hyman, Smarter Not Harder клиники използват 250-1000 mg NAD+ инфузии за 2-4 часа, обикновено 5-10 сеанса на месец. Малки наблюдателни проучвания показват подобрение в умората, концентрацията и възстановяването от тренировки, но дефинитивни Phase 3 данни все още липсват. NAD+ интравенозно е стандартен компонент на anti-aging и регенеративни протоколи, особено в комбинация с peptide бленди (BPC-157, TB-500) за подкрепа на митохондриалната функция при регенерация.