Humanin

Хуманинът е малък 24-аминокиселинен пептид, открит през 2001 година от групата на Yuichi Hashimoto в Токио при изследване на семейни форми на Алцхаймер. Молекулата е кодирана не в нуклеарната, а в митохондриалната ДНК, конкретно в 16S rRNA гена. Това го прави един от първите идентифицирани mitochondrial-derived peptides (MDPs), нова категория сигнални молекули, която включва и MOTS-c. Първоначалното откритие беше че Хуманинът защитава неврони от β-amyloid индуцирана клетъчна смърт, основният механизъм на невродегенерация при Алцхаймер. Този невропротективен ефект работи чрез свързване с няколко рецепторни системи: трипартитен FPR2/FPRL-1 рецепторен комплекс на клетъчната повърхност, IGF-1R и TRIM11-зависима ДНК репарация в ядрото. Действието обаче надхвърля невропротекцията. Хуманинът модулира инсулиновата чувствителност (повишава я в чернодробни и мускулни клетки), потиска апоптоза в кардиомиоцити (защита срещу инфаркт), и намалява системно възпаление чрез регулация на cytokine profile. Това е необичайно широк биологичен профил за толкова малък пептид. Нивата на циркулиращия Хуманин спадат с възрастта. При centenarians (хора над 100 години) и техни потомци Хуманин нивата са значимо по-високи спрямо контролни групи на същата възраст, корелация, която предполага роля в дълголетието. По-новите 2024 проучвания изследват Хуманин като биомаркер за биологична възраст и потенциален терапевтичен таргет за множествени възрастови заболявания. Phase 1 клинични проучвания са в начален етап, фокусирани върху Алцхаймер и тип 2 диабет. Резултатите се очакват в края на 2026.